15 март е световният ден на съня: Как заспиват българите?
Средно 21 минути са нужни на българите, с цел да заспят вечер, като над 60% гледат в телефона си преди сън.
Над 70% имат проблеми със съня и се разсънват най-малко един път на вечер. Хората считат, че са им нужни приблизително около 8 часа и 20 минути сън, с цел да се усещат същински отпочинали заран, а спят приблизително с към 2 часа по-малко. Като цяло мъжете спят по-добре от жените и са по-ефективни и прочувствено уравновесени денем, сочат данните от годишното изследване на съня във всекидневието на българите на организация Прагматика и isleep, оповестени на kakspim.bg по случай Световния ден на съня, който тази година се отбелязва на 15 март.
Факторите за положителния сън
Според резултатите от изследването има мощна взаимовръзка сред качеството на съня и здравословното, психологичното и прочувственото ни положение, матрака и възглавницата, на които спим, храната, взаимоотношенията ни с хората към нас и настроението ни.
Хората с проблематичен сън се характеризират с по-лошо общо здраве и страдат от стрес, хронични болки и схващания, гръбначни болести и дискова херния, както и редица други неразположения по време и след сън – главоболие, запушен нос, изтръпване на ръцете, затруднено дишане, кашлица и хъркане. Жените са по-предразположени към болки в гърба и врата, схващания на крайниците и чести главоболия. За мъжете по-характерни са среднощните визити в тоалетната, кашлицата и хъркането по време на сън.
Приблизително всеки втори се разсънва изтощен прекомерно рано заран и има потребност от още сън денем. 47% от интервюираните се въртят в леглото, 17% сънуват кошмари, а 13% пият медикаменти, с цел да заспят.
Всеки втори проветрява преди лягане, 46% споделят “Лека нощ ”. 59% спят в едно легло с колегата си, а 11% - в разнообразни стаи.
Как спят хората от другите възрасти, пол, специалности?
Резултатите от изследването демонстрират ясна връзка сред другите стадии на виталния цикъл и качеството на съня. 76% от младежите (25-29 г.) декларират, че имат проблеми със съня. Процентът спада до 68% при започване на 30-те и доближава най-високата си стойност към средата и края им (82%). Пикът е последван от спад при кариерно насочените хора и хората с пораснали деца през 40-те и 50-те им години (съответно 70% и 72%).
“Навиците и дейностите ни денем рефлектират директно в качеството на съня ни. Порочни практики като използване на мобилни устройства или четене на книга в леглото преди заспиване, утежняват качеството, а от време на време и продължителността на съня. Връзката тук е двупосочна, защото незадоволителният или малоценен сън води до проблеми в настроението и страстите денем, затруднява осъществяването на уговорките ни и завърта циничен кръг “стрес - нарушен сън - стрес ”. Това ясно проличава и от данните от разделянето на интервюираните по възраст, като хората в дейна възраст рапортуват за най-висока периодичност на разстройства в съня ”, счита Д-р Тодор Георгиев, помощник в катедрата по Патофизиология на МУ Пловдив и част от екипа на лабораторията за проучване на съня в Пловдив.
" Според резултатите от проучването има мощна взаимовръзка сред качеството на съня и здравословното, психологичното и прочувственото ни положение, матрака и възглавницата, на които спим, храната, взаимоотношенията ни с хората към нас и настроението ни. Тази привидно дребна крачка - осъзнатата грижа за съня - неговата дълготрайност, прецизност и грижа за средата, в която сме, имат огромен резултат върху менталното и физическото здраве, който не сме привикнали да свързваме посред им, само че действително трансформират играта на живота ни ", разяснява Детелина Стаменова, психотерапевт.
Над 70% имат проблеми със съня и се разсънват най-малко един път на вечер. Хората считат, че са им нужни приблизително около 8 часа и 20 минути сън, с цел да се усещат същински отпочинали заран, а спят приблизително с към 2 часа по-малко. Като цяло мъжете спят по-добре от жените и са по-ефективни и прочувствено уравновесени денем, сочат данните от годишното изследване на съня във всекидневието на българите на организация Прагматика и isleep, оповестени на kakspim.bg по случай Световния ден на съня, който тази година се отбелязва на 15 март.
Факторите за положителния сън
Според резултатите от изследването има мощна взаимовръзка сред качеството на съня и здравословното, психологичното и прочувственото ни положение, матрака и възглавницата, на които спим, храната, взаимоотношенията ни с хората към нас и настроението ни.
Хората с проблематичен сън се характеризират с по-лошо общо здраве и страдат от стрес, хронични болки и схващания, гръбначни болести и дискова херния, както и редица други неразположения по време и след сън – главоболие, запушен нос, изтръпване на ръцете, затруднено дишане, кашлица и хъркане. Жените са по-предразположени към болки в гърба и врата, схващания на крайниците и чести главоболия. За мъжете по-характерни са среднощните визити в тоалетната, кашлицата и хъркането по време на сън.
Приблизително всеки втори се разсънва изтощен прекомерно рано заран и има потребност от още сън денем. 47% от интервюираните се въртят в леглото, 17% сънуват кошмари, а 13% пият медикаменти, с цел да заспят.
Всеки втори проветрява преди лягане, 46% споделят “Лека нощ ”. 59% спят в едно легло с колегата си, а 11% - в разнообразни стаи.
Как спят хората от другите възрасти, пол, специалности?
Резултатите от изследването демонстрират ясна връзка сред другите стадии на виталния цикъл и качеството на съня. 76% от младежите (25-29 г.) декларират, че имат проблеми със съня. Процентът спада до 68% при започване на 30-те и доближава най-високата си стойност към средата и края им (82%). Пикът е последван от спад при кариерно насочените хора и хората с пораснали деца през 40-те и 50-те им години (съответно 70% и 72%).
“Навиците и дейностите ни денем рефлектират директно в качеството на съня ни. Порочни практики като използване на мобилни устройства или четене на книга в леглото преди заспиване, утежняват качеството, а от време на време и продължителността на съня. Връзката тук е двупосочна, защото незадоволителният или малоценен сън води до проблеми в настроението и страстите денем, затруднява осъществяването на уговорките ни и завърта циничен кръг “стрес - нарушен сън - стрес ”. Това ясно проличава и от данните от разделянето на интервюираните по възраст, като хората в дейна възраст рапортуват за най-висока периодичност на разстройства в съня ”, счита Д-р Тодор Георгиев, помощник в катедрата по Патофизиология на МУ Пловдив и част от екипа на лабораторията за проучване на съня в Пловдив.
" Според резултатите от проучването има мощна взаимовръзка сред качеството на съня и здравословното, психологичното и прочувственото ни положение, матрака и възглавницата, на които спим, храната, взаимоотношенията ни с хората към нас и настроението ни. Тази привидно дребна крачка - осъзнатата грижа за съня - неговата дълготрайност, прецизност и грижа за средата, в която сме, имат огромен резултат върху менталното и физическото здраве, който не сме привикнали да свързваме посред им, само че действително трансформират играта на живота ни ", разяснява Детелина Стаменова, психотерапевт.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ